Ярко преживяване, назовано „Празник на буквите“, ни поднесоха тазгодишните наши първокласници ‒ възпитаниците на колегата Любомира Димова.

Безукорно конструиран, премислен и изпипан до най-дребния детайл, този жизнерадостен спектакъл блестеше със смислени тематични текстове, познати и утвърдени, но и нови детски песни, между които знаменита песен-скоропоговорка. В първата „режисирана“ половина на тържеството малката „трупа“ беше сполучливо подсилена от трима приказни герои (всъщност ученици от 5. клас), които в диалог с първолаците поставиха акцент върху стародавната идея за четмото и писмото като вечно и непреходно благо.

Във втората, „изпитна“ част, учениците демонстрираха отлични говорни умения, като прочетоха непознати текстове послания към самите тях, към техните родители и всички гости на тържеството. В естествено продължение на тази своеобразна нережисирана част се превърна поканата на директора всеки ученик да прочете на глас пожеланието на ръководството и колегията, написано ръкописно върху титулната страница на
техните книжки подаръци.
Това мило тържество на българските букви премина, както се казва, на един дъх ‒ без смехотворни грешки, суетене или досадни паузи. А това, което и словаци, и българи почувствахме у всички, беше лекота и непринуденост в общуването, една особена неподправена освободеност и непреднамерено дружелюбие, които със сигурност кореспондират с поведението на учениците и Любомира Димова в повседневното им
общуване в училище.

Благодарим за чудесното преживяване!